Резултатите на матурите след 12 клас

Напредък по математика, история и природни науки, но и най-висок процент двойки по български език и литература от началото на провеждането на матурите. Средна оценка на задължителния изпит по български език и литература 4,17, а на този по избираем предмет - 4,27. Близо 15% от дванайсетокласниците пък не са достигнали минималното ниво, за да получат диплома за средно образование. Това са основните изводи от резултатите от държавните зрелостни изпити след 12 клас, които Министерството на образованието и науката представи във вторник.

Нищо повече от цифри

Фокусът на анализа на екипа на ведомството отново беше броят на отличните и слабите оценки, а не причините за тях и конкретните мерки за решаването на проблемите, които показват. Министърът на образованието и науката Меглена Кунева започна представянето с добрата новина - "тази година има два пъти повече зрелостници с по две отлични оценки, отколкото зрелостници с по две слаби оценки". По-добър е успехът по няколко от предметите, които зрелостниците са избрали за втора матура - математика, история и цивилизация и природни науки.

Със задължителния изпит по български език и литература обаче тенденцията не е положителна. Процентът на двойките е 8.73, което е най-високото ниво за последните осем години, откогато се провеждат матури. Според министър Кунева "първосигналните" причини за лошия резултат са това, че днешните ученици пишат повече във Facebook и използват програми за автоматично поправяне на правописа. "Няма да приема подобен тип обяснения", категорична беше обаче Кунева. Тя изреди няколко възможни мерки за подобряване на успеха на учениците, но без да влиза в конкретни детайли - промени в учебните планове, които да включват повече практика и писане на текстове, подкрепа за учениците с трудности, включително по проекти от новата оперативна програма за образование, и анализ на пропуските от всяко училище. По думите на министър Кунева, за следващата година ще бъде направен обстоен анализ къде са "тесните места" и кои са най-трудните неща за учениците, който ще бъде оповестен, за да свърши работа и на учителите.

Спад в резултатите има и по география и икономика, където близо една трета от явилите се имат двойки, както и при представянето на учениците на изпита по философия. Традиционно силни са чуждите езици. Момичетата имат по-добри резултати от момчетата по почти всички предмети.

И никаква промяна

Резултатите от тазгодишните матури отново показаха различията в нивото между различните типове училища, както и между регионите на страната. Докато учениците от профилираните гимназии (езикови, математически, хуманитарни) имат среден успех над 5, съучениците им от професионалните училища имат под 4. Десетте училища с най-добър резултат на матурите са само езикови, математически и хуманитарни гимназии (виж таблиците). Тези класации обаче далеч не показват качеството на държавното образование в България. Публична тайна е, че мнозинството от учениците в т.нар. елитни училища ходят на частни уроци и ако резултатите след матурите показват нещо, то е финансовите възможности на родителите и нивото на частните учители. Освен това, МОН публикува изключително ограничено количество данни, които не позволяват адекватен анализ на ситуацията - не става ясно например как се е развивало всяко училище през годините, къде са силните и къде - слабите му страни.

Зрелостниците от София-град, Варна, Пловдив и Смолян са се представили най-добре по български език, докато тези от Кърджали, Разград и Силистра изостават. Област Варна е единствената, която като цяло повишава резултата си спрямо миналата година.

До изводите за различията по региони и видове училища се стига всяка година, но образователното министерство никога не е представяло детайлен анализ на причините за тях, конкретни мерки за преодоляването на проблемите и оценка на предишни интервенции (ако е имало такива). Така отвъд простите сметки за броя двойки и шестици, заключенията на министерството всъщност не показват нищо - нито какво точно измерват изпитите, нито какво стои зад оценките на учениците, нито за какво служат данните от резултатите накрая.