Шестица на външно оценяване носи 50 точки, тройката - 15, 0 точки не са двойкаИ учениците след 10-и клас ще се явяват на външно оценяване, т.нар. миниматури. Това обяви зам.-министърът на образованието Диян Стаматов при представянето на проект на стандарт за оценяването, който предлага образователното министерство. Досега миниматури имаше след четвърти и след седми клас. Миниматурата след 10-и клас ще бъде въведена от учебната 2019/2020 г. Този изпит обаче няма да е по конкретни предмети, а ще оценява уменията на учениците за четене, математическата грамотност, грамотността в областта на природните науки, обществените и гражданските компетентности, чужд език и дигитални компетентности. За тестовете по чужд език и компютри учениците ще получават безплатни сертификати за своето ниво на грамотност в тези две области.
И с нула точки от изпитите след 7 клас вече ще се влиза в профилираните и професионалните гимназии. Това каза за Дарик заместник-министърът на образованието Диян Стаматов. Балът за кандидатстване на седмокласниците се състои от оценката от Националното външно оценяване, събрана с оценките от дипломата. Ако обаче един ученик не се яви за изпита или изкара нула точки, неговият бал ще се определи на базата само от оценките от края на удостоверението от седми клас. Диян Стаматов обаче беше категоричен, че тези ученици няма да могат да се класират в така наречените елитни гимназии.
Целият курс на обучение в основното училище преминава в преподаване (учител) и учене (ученик). За придобитите знания ученикът получава съответната оценка, а на базата на всички оценки през учебния срок се оформят срочните и годишните оценки. Тук възниква въпросът, защо въпреки цялото това изпитване и оценяване на учениците, накрая на тяхното обучение те трябва да държът и матури. Много учители обясняват матурите с това, че по този начин се вижда кой какво е научил през годините. Ами защо тогава трябва да ги има текущите, срочните и годишните оценки. Би трябвало, ако с матурите се проверяват придобити знания, в учебният процес да има само преподаване. И накрая всички ученици да положат матури за придобити знания. Много хора тук ще кажат, че матури не се държат по всички учебни предмети и няма как тази система да се приложи. Ами много просто да се прилага само при учебните предмети, по които се държат матури.
Над 4300 камери, около 10 хил. квестори, охранителна полиция, пароли за достъп, 11 млн. възможни комбинации, секретени пликове. Това не е опит за защита на информация от националната сигурност, а мерките покрай вчерашните изпити на учениците от 7 и 12 клас. Подготовката и провеждането на матурите за дванадесетокласниците и външното оценяване за седмокласниците преминаха през сложни процедури, които в крайна сметка затормозяват всички по веригата. От образователното министерство, което под обществен натиск трябва да доказва строгите си мерки за сигурност, през учителите, които през последния месец попълват поредния куп административни документи и броят на ръка (!) стотици пликове и листове, до учениците, които покрай изпитния стрес трябва да внимават да не би да започнат да пишат със син, вместо с черен химикал. На този фон водещите медии се надпреварваха да търсят откъде ще "изтече" изпитът и за колко могат да се купят верните отговори.
Няма значителни разлики между резултатите на учениците на матурите след 12 клас тази и миналата година. Това показа първият анализ на Министерството на образованието и науката (МОН), представен на пресконференция днес. Добрата новина е малко по-високият успех по математика, физика, химия, биология и география. Лошата - учениците продължават да се затрудняват със създаването на писмен текст и с прилагането на практика на правила, които иначе знаят на теория. Традиционно най-висок резултат постигат учениците по чужди езици като втора матура, която могат да изберат по желание. Много добър е и резултатът по химия, следван от математика. Най-нисък среден брой точки тази година има по философия, история и география.