Към брата си
Христо Ботев
Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.
Отечество мило любя,
неговият завет пазя;
но себе си, братя, губя,
тия глупци като мразя.
Мечти мрачни, мисли бурни
са разпнали душа млада;
ах, ръка си кой ще турне
на туй сърце, дето страда?
Никой, никой! То не знае
нито радост, ни свобода;
а безумно как играе
в отзив на плач из народа!
Често, брате, скришом плача
над народен гроб печален;
но, кажи ми, що да тача
в тоя мъртъв свят коварен?
Нищо, нищо! Отзив няма
на глас искрен, благороден,
пък и твойта й душа няма
на глас божий - плач народен!
„Към брата си“ е стихотворение от Христо Ботев, написано в първите месеци от живота му в Румъния. Издадено е в три редакции:
I редакция - в. "Дунавска зора", бр.14 от 12 януари 1868 г.;
II редакция - в."Свобода", бр.36 от 30 юли 1870 г.;
III редакция - "Песни и стихотворения", 1875 г.
Виртуална матура
