Виртуална матура - материали за подготовка за матура по философия - Закон за противоречието

Речник на термините и полезна информация за решаване на тестове за матура по философия

Материали за подготовка за матура по философия


Закон за противоречието


Законът за противоречието (латинското lex contradictionis) е един от четирите основни закона на формалната логика, който може да бъде интерпретиран по следния начин: не могат да бъдат едновременно истинни две противоположни мисли за един и същи предмет взет в едно и също време и в едно и също отношение.

Законът за противоречието е открит от древногръцкия мислител Аристотел, който казва “не възможно противоречащите си утвърждения да бъдат едновременно истинни.” Огромната заслуга на великия античен логик се състои в това, че той е посочил онтологическата основа на този закон: той е отражение на битието.Законът на противоречието е отразил една от общите закономерности на битието. В процеса на трудовата си дейност хората отдавна са установили, че една и също вещ в едни и същи условия, в едно и също време не може и да обладава и да не обладава дадено свойство.

Ако самолетът лети, то не може в същото време да се каже, че самолетът стои на пистата. Човешкото мислене, ако не иска да се окаже лъжливо, също е длъжно да следи да не се изказват в едно и също време, в един и същи смисъл за един и същи предмет две противоположни мисли. Този закон на мисленето в логиката се нарича закон за противоречието. Истината е, че би трябвало да се казва закон за логическото непротиворечие, по традиция е останало старото му название.

От определението на закона се вижда, че този формално-логически закон няма предвид всяко противоречие въобще, нито диалектическото противоречие в частност, а само един от видовете на противоречието – формално-логическото противоречие.

Словесното противоречие се появява в неустойчивата и неуверена мисъл (умишлена или неумишлена) и свидетелства само за това, че човекът, допускащ логическо противоречие в своите разсъждения,противоречи сам на себе си.

Законът за противоречието е в сила за всички наши разсъждения, в каквато и да е област на знанията или практиката ни.

Познаването на закона на противоречието е нужно за да може в процеса на едно или друго разсъждение да дойдем до верен извод. В какво е причината, че някои хора противоречат сами на себе си по един и същи въпрос взет в едно и също време и в едно и също отношение?

Наличието на формално-логическо противоречие в разсъждението може да бъде следствие на недостатъчно развито, недисциплинирано, еклектическо, [неетично], губещо нишката [препъващо се] мислене, когато без да се замислят могат да кажат едно относно даден предмет, а след известно време да твърдят диаметрално противоположното. В противоречие сами със себе си обикновено попадат хора, които са се объркали в нещо, хора, които по някакви субективни съображения се опитват да отстояват явно грешни твърдения.

Източник на логически противоречия може да бъде грешната изходна концепция.

Противоречивост в твърденията може да се получи, както вече казахме, и в резултат на недомислие, на непознаване на въпроса, за който става дума в даденото или в каквото и да е разсъждение.

За да може да се използва правилно закона за противоречието, трябва да се изяснят всички условия за неговата приложимост. Законът гласи: две противоположни мисли, изказани по един и същи въпрос, не могат да бъдат едновременно истинни в едно и също отношение, в един и същи смисъл и в едно и също време. Между другото, някои начинаещи в областта на логиката правят сериозна грешка считайки, че въобще, безотносително към времето и различния смисъл на съжденията или твърденията, не бива за един и същи предмет да се изказват две противоположни мисли. Всъщност, ние ни най-малко няма да нарушим закона за противоречието, ако утвърдителното и отрицателното съждения се отнасят до различни периоди или пък се прилагат от нас към различни отношения.

Трябва да знаем, че закона за противоречието не се отнася до откровено лъжливи съждения, макар и формално те да се намират в контрарно отношение. Да допуснем, че имаме две такива съждения: “Русалките са топлокръвни същества” и “Русалките са студенокръвни същества”. Да се прилага към тези съждения закона за противоречието няма никакъв смисъл, защото и двете са лъжливи.

Законът за противоречието не забранява да се казва и “да” и “не” по един и същи въпрос в едно и също време, ако този въпрос разглежда различни отношения (смисъл). Затова когато ние обединяваме две противоположни съждения, но едно от тях се отнася към дадения период на развитие на някакъв предмет, а другото към същия предмет, но на следващия стадий от неговото развитие – то не допускаме никакво логическо противоречие.

Законът за противоречието забранява да се казва едновременно и “да” и “не” по един и същи въпрос в едно и също отношение.

Нерядко в споровете нашите опоненти се опитват да пробутат диалектическото противоречие, противоречието на живия живот като логическо противоречие и ни обвиняват в непоследователност и нарушаване на формалната логика.

Понякога юристите казват: “Липсата на следи на местопроисшествието е също следа.” Това е правилно, макар и външно да изглежда, че имаме налице логическо противоречие: няма следа – има следа. Но в действителност това е само външно. Тука става дума за две различни следи: отсъствието на отпечатъци (следи) върху разбитата брава ни навежда на мисълта, че престъпникът е работил с ръкавици (втора следа). А законът за противоречието на формалната логика не забранява да се изказват противоположни мисли в едно и също време, когато става дума за различни обекти.

За да се ползваме правилно от закона за противоречието трябва да знаем още едно важно обстоятелство. Законът за противоречието казва, че две противоположни мисли, изказани едновременно по един и същи въпрос, в едно и също отношение не могат да бъдат едновременно и двете истинни. Но в закона не се говори нищо за това, могат ли да бъдат и двете лъжливи. Това се обяснява с факта, че две противоположни мисли изказани за един и същи предмет, по едно и също време могат да се окажат и двете лъжливи. Това много точно е казано от Декарт в примера за двата спорещи: “Всеки път, когато двама души се придържат към противоположни мнения за едно и също нещо, несъмнено поне единият от тях греши или и двамата не са наясно с истината”.

Трябва да имаме предвид, че понякога нечестните опоненти, знаейки че логическото противоречие е ахилесовата пета на всяко разсъждение, се опитват да припишат такова противоречие на твърденията на своя противник и след това да критикуват това измислено от тях противоречие.

Законът за противоречието това е общочовешки закон. В споровете, в полемиката от тях се ползват .




VIP реклама

Матура по английски език

Примерен тест за матура по английски език
Примерен тест за държавен зрелостен изпит по английски език

НАПРАВИ ТЕСТ »


Наши приятели във Facebook



Споделете в Google+




Ключови думи

виртуалнаматураонлайнтестоведържавнизрелостниизпитифилософияпримерниматурибългарскиезиклитератураматематикагеографияхимияфизикабиологияисторияанглийскикласиранесреденуспехвисокиоценкибройрешенивисокпредметииндивидуално