Виртуална матура - материали за подготовка за матура по философия - Закон за тъждеството

Речник на термините и полезна информация за решаване на тестове за матура по философия

Материали за подготовка за матура по философия


Закон за тъждеството


Законът за тъждеството (латинкото lex identitatis) е един от четирите основни закони на формалната логика, съгласно който всяка мисъл, която се привежда в даденото умозаключение, при повторение трябва да има едно и също устойчиво съдържание.

Абстрактното тъждество, към което се придържа [според разбирането на] формалната логика, допуска различие вътре в тъждеството, а към тъждеството се подхожда като към нещо временно, но задължително в този случай, когато става дума за някакво определено умозаключение.

Законът за тъждеството има обективно основание: той отразява една от страните, едно от коренните свойства на материалната действителност. От древността е известно, че светът е движеща се материя. Движението е съществено, неотменно свойство на материята, способ на нейното съществуване. То, както и материята е вечно, несътворимо и неразрушимо. Цялата природа се намира във вечно възникване и унищожение, в неустановено движение и изменение. Не може да се разбере нито едно явление в природата и обществото, ако се разглежда в неговият неизменен, абсолютно застинал вид, извън движението, изменението и развитието.

Но в процеса на движение е възможно временно равновесие, временен покой на това или онова материално тяло в едно някакво състояние. Възможността за относителен покой на телата, на временни състояния на равновесие е съществено условие на живота. В това ние се убеждаваме на всяка крачка. Домът, в който ние се намираме сега е в движение от мига на неговото създаване. Заедно със Земята той се движи със скорост около 1000 км в час около нейната ос и със скорост около 30 км в секунда около Слънцето. Заедно със Слънчевата система, домът се приближава с около 20 км в час към съзвездието Херкулес. Атомите на веществата, от които е построен този дом представлява от само себе си огнища на движение с колосални скорости от порядъка на десетки хиляди километра в секунда. Молекулите на тези вещества непрекъснато се свиват и разширяват под въздействието на температурата на въздуха, възприемат и отразяват енергията на слънчевите и космическите лъчи и т. н. Но механичната и физическа форма и съединение на материалните вещества, влизащи в състава на дома, остават без видимо изменение в течение на десетки или стотици години. Ще мине известно време и абсолютното, вечното движение няма да остави камък върху камък от тази постройка. Природата е така устроена, че отделното движение се стреми към равновесие, а съвкупното движение отново унищожава отделното равновесие. Но докато това се случи, къщата ще съществува в своя временен относителен покой – равновесие. И не само къщата, но всяко явление, всеки предмет от природата и обществото, независимо от измененията, които постоянно протичат вътре в тях, за определен период остават едни и същи, качествено определени предмети или явления, не претърпяващи съществени изменения и не превръщащи се в ново качество. Всяко явление, наред с измененията, съхранява основните си черти, които ни се представят като тъждествени, т. е. равни сами на себе си, едни и същи. Това наблюдаваме във всяко явление или предмет. Разликата е само във формите на относително равновесие и в продължителността на това равновесие във времето.

Всеки предмет, който се отразява във нашето съзнание, притежава количествена и качествена определеност. Той влиза в някаква група от сходни предмети, в семейство, род, вид. Но заедно с това, той има и определени, свойствени и присъщи само на него черти. Това обективно свойство на нещата, събитията и явленията да съхраняват за определен период тъждествени, едни и същи черти, трябва да бъде отразено в нашето мислене, ако искаме правилно да разберем обкръжаващия ни свят. Това, разбира се, е известно огрубяване, опростяване на явленията, протичащи в обективната действителност. От общото движение, в което се намира всеки предмет в природата, ние отделяме само това, което се намира в състояние на относителен покой. Тази операция на мисленето е закономерна. Не можем да представим, да отразим [изобразим] движението, не огрубявайки, не разделяйки, не умъртвявайки живото. Изобразяването на движението на мисълта, винаги е умъртвяване.

Значи в нашия мислен образ на материалната вещ трябва да бъде отразено не само това, което се развива, но и онова, което се намира в състояние на относителен покой, което е малко или повече устойчиво, което се съхранява като тъждествено на цялото протежение на живота на веща, т. е. до този момент, докато тя не престане да съществува или не се превърне в ново качество, в нова вещ. А на онова, което е малко или повече устойчиво, на онова, което съхранява относително сходство, тъждественост само на себе си на протежение на цялото съществуване на самото явление или предмет, неговото отражение трябва да бъде устойчиво, трайно и в нашата мисъл, тъждествено на протежение на всичките наши разсъждения за дадения предмет, докато той не е променил своето качество [като такъв]. Подобно на това, както в природата и обществото предметите и формите на движение на материята не се смесват една с друга, а носят в себе си конкретни, определени особености, така и нашите мисли за предметите и формите на движение не бива да се смесват, а да отразяват конкретните, определените особености, присъщи на отразяваните предмети.

Законът за тъждеството е общочовешки закон за правилното построение на мислите в процеса на разсъждението. Още Аристотел е обърнал внимание на това, че лицата, започващи обсъждането на някакъв въпрос, трябва отначалото да дойдат до съгласие относно употребата на понятията, за да може двамата събеседника да разбират под тях едно и също. Събеседникът трябва да се съгласи, че в своите думи той (ще) влага някакво определено значение (еднакво) и за него, и за опонента. Това е съвършено необходимо, щом събеседника ни казва каквото и да било, тъй като иначе такъв човек не може да разсъждава. Ако хората не са се договорили за съдържанието на понятията, да се започва обсъждане или дискусия е просто безполезно. А като се има предвид, че в нашия език има думи, които имат не едно, а няколко различни значения, то става още по-очевидна важността на съблюдаването на това непременно условие за всяко обсъждане или дискусия: точно да се установява изходното разбиране на въпроса, поставен на обсъждане.

Изисквайки определеност на мисълта, законът за тъждеството естествено е насочен към такъв сериозен недостатък като разлятостта (размитостта), неконкретността на разсъжденията. Определеността, това е една от коренните общочовешки черти на правилното мислене. Мислене, което е лишено от тази черта, загубва всякакъв смисъл. Такова мислене престава да бъде оръдие за опознаване на окръжаващия ни свят. Излагайки своите мисли неопределено, мъгливо, хората няма да се разбират.

Формалната логика разбира тъждеството на две понятия за нещата и явленията като отражение на момента на относителен покой във всеобщото движение на битието. Всеобщото движение, рано или късно, задължително ще наруши състоянието на относителен покой, относителното, временното тъждество. И когато това стане, в правилното мислене също трябва да стане съответстващото изменение на понятията. Ако нашите мисли и в този случай останат неизменни, то те вече няма да бъдат правилно отражение на предмета, а там където няма правилно отражение, там няма и правилно логическо мислене. Освен това, формалната логика разбира тъждеството като гносеологическа фиксация на саморефлексивното отношение на обекта, понятието и т. н. към себе си в условно отделения (избрания) “момент” от времето.

Необходимостта от придържането към закона на тъждеството в пределите на даденото умозаключение най-добре се доказва от това, че формалната логика изхожда от признанието, че всичко в света, в това число и мислите за предметите в света, е единство от тъждество и различие. Та нали ако формалната логика виждаше във всичко само тъждествеността, то не би имало необходимост от предупреждения за необходимостта от спазване на закона за тъждеството в разсъждението. Законът за тъждеството и съществува точно затова, че по време на даденото умозаключение трябва да се отвлечем, абстрахираме от различното, което съществува в действителността едновременно и в единство с тъждественото, но което за даденото разсъждение не само не е нужно, но и създава опасност изводът в умозаключението да бъде погрешен.

Мисълта за предмета може и трябва да се изменя, ако се е изменил предметът, който се отразява в понятието. Мисълта може да се изменя и тогава, когато в процеса на обсъждането ние по-дълбоко сме опознали изследвания предмет и сме открили по-съществени негови признаци. Законът за тъждеството забранява едно: произволно и безпричинно да се сменя съдържанието и обема на понятието. Законът на тъждеството не забранява да се поставя въпроса за изменението на значението на този или онзи термин.

Нарушението на закона за тъждеството влече след себе си неустойчивост на мисълта, а там, където мислите са неустойчиви не възможно да се установи връзката между тях. В такива случаи човек сам разрушава собствените си изводи.

Законът за тъждеството формулира изискването: преди да се започне обсъждане на някакъв въпрос е необходимо да се установи ясно неговото точно, определено, устойчиво, конкретно относително тъждествено съдържание, а след това по хода на цялото обсъждане, докато не се измени предмета на обсъждането, твърдо да се съблюдават основните определения на това съдържание, да не се скача от едно определение на понятието на друго, да не се подменя даденото съдържание с друго, да не се смесват понятията, да не се допуска двусмисленост.

Неопределеността, неустойчивостта, двусмислеността на понятията може да бъде резултат на повърхностното изучаване на предметите от обективната действителност. Но най-често закона за тъждеството се нарушава съзнателно, преднамерено.

Това не значи, че само съблюдаването на изискването на закона на тъждеството ще доведе непременно до истинни изводи в умозаключението. Съблюдаването на изискванията на закона за тъждеството е само едно от условията за получаване на верен извод. Трябва да знаем, че и лъжливото разсъждение се изгражда на основата на принципите на тъждеството. Разликата е в това, че в софистическото разсъждение, ударението пада върху външното, върху словесното тъждество, като се дава вид, че става дума за тъждество по съдържание.

Законът за тъждеството е закон, с помощта на който може, ако това се наложи, да принудим нашия опонент до се съгласи с нашето мнение.




VIP реклама

Матура по български език

Примерен тест за матура по български език
Примерен тест за държавен зрелостен изпит по български език

НАПРАВИ ТЕСТ »


Наши приятели във Facebook



Споделете в Google+




Ключови думи

виртуалнаматураонлайнтестоведържавнизрелостниизпитифилософияпримерниматурибългарскиезиклитератураматематикагеографияхимияфизикабиологияисторияанглийскикласиранесреденуспехвисокиоценкибройрешенивисокпредметииндивидуално