Виртуална матура - материали за подготовка за матура по философия - Индуктивни умозаключения

Речник на термините и полезна информация за решаване на тестове за матура по философия

Материали за подготовка за матура по философия


Индуктивни умозаключения


Като своеобразно отрицание на дедукцията, в търсене на нов метод /път/ на научното познание, философите стигат до изследване и разработване на методите на индуктивното умозаключение. Първоначално от Франсис Бейкън (1561-1626), след това от Дейвид Хюм, Джон Стюарт Мил (1806-1873) и др. По характер на движение на мисълта от предпоставките към извода тя е противоположна на дедукцията. А именно – тръгва се от изследване на частния случай, за да се изведе ново знание за общото, повтарящото се. Когато може да бъде изследван целият клас обекти, тогава говорим за пълна индукция. Но това в науката много рядко е постижимо, затова в повечето случаи си служим с непълна индукция, а нейният извод има вероятностен характер.

Затова особено ценни за научната експериментална практика са методите на Дж. Мил, които сега ще представим накратко. Трябва да подчертаем, че те се прилагат винаги в единство, паралелно и като взаимно допълващи се.

Първият се нарича метод на сходството или метод на повтарящия се фактор . Може да се приложи пълноценно, когато наблюдаваме множество повтарящи се следствия. Например, ако в една болница пристигнат 6 пациенти с ботулизъм (заболяване, причинявано от бактерии, размножаващи се в анаеробна, вакуумна среда), то лекарите ще търсят причината в някаква повтаряща се консервирана храна за всичките шест пациенти. Но ако имаме някакво масово заразяване, да речем в голям хотел, тогава търсенето на причината ще обхване всички условия, общи и повтарящи се за посетителите на хотела – вода, храна, въздух, климат и т.н. В такъв случай повтарящото се условие би трябвало да бъде причина за общото заболяване.

Можем да представим този метод със следната таблица:

условия

явления

ABC

a

ADE

a

AFG

a


Казахме, че повтарящото се условие „би трябвало” да бъде причина за наблюдаваното явление, защото този първи метод на сходството, ако не е подкрепен от останалите, по често води до вероятностни умозаключения. Много често очакванията ни увличат в прибързани, погрешни заключения. Ако продължим с медицинските примери: макар много хора да оздравяват, след като са пили определено лекарство, това все още не означава, че лекарството ги е излекувало. За да се установи със сигурност, е необходимо да се заложи експеримент с друга група хора, които вярват, че приемат същото лекарство, докато в действителност пият нещо безвредно, да речем капсули с брашно. Ако и тези хора оздравеят, то сигурно съществува друг фактор, който ги е излекувал. В един такъв експеримент се прилага всъщност вторият метод – на разликата.

Методът на разликата се прилага най-малко към две сходни ситуации, като се стараем да запазим всички останали условия еднакви, а премахнем само едното от тях, за което предполагаме, че е причина за наблюдаваното явление. Ако явлението изчезне, то вече може с много по-голяма сигурност да се твърди, че именно отстраненият фактор е причина за следствието. Схематично това изглежда така:

условия

явления

ABC

a

- BC

-


Сходен с втория метод е третият – метод на съпътстващите изменения. При който отново можем да имаме контролни групи и да владеем процеса, като поддържаме всички условия постоянни, с изключение на едно, което увеличаваме или намаляваме. Ако и получаваният ефект /следствието/ също се променя в пропорционална зависимост, то можем да имаме по-голяма сигурност, че променяното условие е в причинно отношение с наблюдаваното явление. Например, увеличаването на температурата – засилва химичната реакция; намаляване на концентрацията – забавя химичната реакция и т.н. Този метод се представя обикновено чрез графики в координатна система, като се демонстрира съответствието между двете графики. Например, колебанията в слънчевата активност се отразяват на добивите от царевица; повишената киселинност на дъждовете води до появата на все повече съхнещи гори и мн. др. Таблицата има следния вид:

условия

явления

А BC

a

A1BC

a1

A2BC

a2


Четвъртият метод на Дж. Мил се нарича метод на елиминирането или още метод на остатъците. Например, ако колата се развали по време на пътуването, то шофьорът започва да проверява в какво е повредата и постепенно отхвърля възможностите: свещите, стартера, карбуратора, съединителя и т.н., докато достигне до причината. Или друг пример – при разследване на криминален случай постепенно се елиминират възможните извършители (поради алиби, липса на мотив, физическа невъзможност да бъде извършено действието и т.н.), докато се достигне до единствено възможния извършител на престъплението. Така в научните изследвания, когато се установи сигурна причинна връзка между фактор и следствие, щом тя бъде елиминирана в експеримента или наблюдението, то ученият прави извода, че остатъкът от условия е причина за остатъка от явления. Ето и табличното представяне на метода:

условия

явления

ABC

abc

- BC

- bc


Накрая да обобщим: тези методи на индуктивно умозаключение се прилагат винаги като взаимно допълващи се, за да се увеличи степента на сигурност на индуктивния извод, за да сме сигурни в по-голяма степен, че сме открили онази причинна връзка, която е валидна във всички останали случаи, а не само в наблюдаваните.




VIP реклама

Матура по математика

Примерен тест за матура по математика
Примерен тест за държавен зрелостен изпит по математика

НАПРАВИ ТЕСТ »


Наши приятели във Facebook



Споделете в Google+




Ключови думи

виртуалнаматураонлайнтестоведържавнизрелостниизпитифилософияпримерниматурибългарскиезиклитератураматематикагеографияхимияфизикабиологияисторияанглийскикласиранесреденуспехвисокиоценкибройрешенивисокпредметииндивидуално