Майце си
Христо Ботев
Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?
Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани,
та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне люто язвена?!
Весел ме гледат мили другари,
че с тях наедно и аз се смея,
но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари!
Отде да знаят? Приятел нямам
да му разкрия що в душа тая;
кого аз любя и в какво вярвам -
мечти и мисли - от що страдая.
Освен теб, мале, никого нямам,
ти си за мене любов и вяра;
но тука вече не се надявам
тебе да любя: сърце догаря!
Много аз, мале, много мечтаях
щастие, слава да видим двама,
сила усещах - що не желаях?
Но за вси желби приготви яма!
Една сал клета, една остана:
в прегръдки твои мили да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да се оплачат тебе горкана...
Баща и сестра и братя мили
аз да прегърна искам без злоба,
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба!
„Майце си“ е първото публикувано стихотворение на Христо Ботев (1848 – 76). То е елегия и е публикувано за първи път в последния брой (година III, брой 19 от 15 април 1867 г.) на редактирания от Петко Славейков вестник „Гайда“.[1] По това време Ботев е на 19 години и живее в родния си град Калофер. По късно се появява отново във вестник „Свобода" (1870) и в „Песни и стихотворения" (1875).
Според съученика на Ботев Киро Тулешков, още през лятото на 1864 година в Одеса той работи върху варианти на „Майце си“, консултирайки се с професора по славистика Виктор Григорович. По това време Ботев сътрудничи на Григорович с руски преводи на български народни песни. Тулешков твърди, че още през юни 1864 година Ботев изпраща стихотворението на Петко Славейков в Цариград, но достоверността на това сведение не е изяснена, тъй като стихотворението е публикувано от Славейков едва няколко години по-късно.
Виртуална матура
